удовлетворителен

Речник на българския език

удовлетворѝтелен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

удовлетворѝтелна, удовлетворѝтелно, мн. удовлетворѝтелни, прил. Който носи удовлетворение; задоволителен. Получава удовлетворителни оценки.
нареч. удовлетворѝтелно. Владее езика удовлетворително.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. удов-лет-во-ри-те-лен
непълен член удов-лет-во-ри-тел-ния
пълен член удов-лет-во-ри-тел-ни-ят
ж. р. удов-лет-во-ри-тел-на
членувано удов-лет-во-ри-тел-на-та
ср. р. удов-лет-во-ри-тел-но
членувано удов-лет-во-ри-тел-но-то
мн. ч. удов-лет-во-ри-тел-ни
членувано удов-лет-во-ри-тел-ни-те