самовла̀стен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
самовластна, самовластно, мн. самовластни, прил.
1. Който има неограничена власт.
2. Който не търпи ограничения. В семейството си е самовластен господар.
1. Който има неограничена власт.
2. Който не търпи ограничения. В семейството си е самовластен господар.
Синоними
Грешни изписвания (7)
- самовластин
- самувластен
- самувластин
- съмовластен
- съмовластин
- съмувластен
- съмувластин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | са-мов-лас-тен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | са-мов-лас-т-ния | ||
| пълен член | са-мов-лас-т-ни-ят | ||
| ж. р. | са-мов-лас-т-на | ||
| членувано | са-мов-лас-т-на-та | ||
| ср. р. | са-мов-лас-т-но | ||
| членувано | са-мов-лас-т-но-то | ||
| мн. ч. | са-мов-лас-т-ни | ||
| членувано | са-мов-лас-т-ни-те | ||