самовластно

Речник на българския език

1. самовла̀стно наречие (тип 188) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • самовласно
  • самовласну
  • самовластну
  • самувласно
  • самувласну
  • самувластно
  • самувластну
  • съмовласно
  • съмовласну
  • съмовластно
  • съмовластну
  • съмувласно
  • съмувласну
  • съмувластно
  • съмувластну

2. самовластно — ср. р.

самовластно е производна форма на самовластен (ср. р.).