тираничен

Речник на българския език

тиранѝчен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

тиранѝчна, тиранѝчно, мн. тиранѝчни, прил. Който е присъщ на тиранин. Тираничен нрав. Тиранични похвати.

Грешни изписвания (7)

  • тераничен
  • тераничин
  • теръничен
  • теръничин
  • тираничин
  • тиръничен
  • тиръничин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ти-ра-ни-чен
непълен член ти-ра-нич-ния
пълен член ти-ра-нич-ни-ят
ж. р. ти-ра-нич-на
членувано ти-ра-нич-на-та
ср. р. ти-ра-нич-но
членувано ти-ра-нич-но-то
мн. ч. ти-ра-нич-ни
членувано ти-ра-нич-ни-те