господар

Речник на българския език

господа̀р съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

господа̀рят, господа̀ря, мн. господа̀ри, м.
1. Остар. Владетел, властелин.
2. Остар. Богат човек; човек, който притежава имот, животни и др.
3. Прен. Този, който има власт над някого или нещо. Ти не си господар на сърцето ми.
прил. господа̀рски, господа̀рска, господа̀рско, мн. господа̀рски. Господарски тон.

Грешни изписвания (3)

  • госпудар
  • гусподар
  • гуспудар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. гос-по-дар
непълен член гос-по-да-ря
пълен член гос-по-да-рят
мн.ч. гос-по-да-ри
членувано гос-по-да-ри-те
бройна форма гос-по-да-ри
звателна форма гос-по-да-рю