стопанин

Речник на българския език

стопа̀нин съществително име, мъжки род (тип 18) редактиране

Значение

мн. стопа̀ни, м.
1. Човек, който притежава собственост и/или се грижи за нея; собственик, владетел. Добър стопанин. Богат стопанин.
2. Прен. Остар. Господар. Искам да съм стопанин сам на себе си.
3. Остар. Разг. Съпруг. Стопанинът ми не се върна от войната.

Грешни изписвания (3)

  • стопанен
  • ступанен
  • ступанин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сто-па-нин
непълен член сто-па-ни-на
пълен член сто-па-ни-нът
мн.ч. сто-па-ни
членувано сто-па-ни-те
бройна форма сто-па-ни
звателна форма сто-па-ни-но