собственик

Речник на българския език

со̀бственик съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. собственици, м. Човек, който притежава нещо; стопанин, притежател. Собственик на земя. Собственик на хотел. Собственик на права.прил. собственически, собственическа, собственическо, мн. собственически. Собственически чувства. Собственически права.

Грешни изписвания (3)

  • собственек
  • собствинек
  • собствиник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. соб-с-тве-ник
непълен член соб-с-тве-ни-ка
пълен член соб-с-тве-ни-кът
мн.ч. соб-с-тве-ни-ци
членувано соб-с-тве-ни-ци-те
бройна форма соб-с-тве-ни-ци
звателна форма соб-с-тве-ни-ко