притежа̀тел
—
съществително име, мъжки род
(тип 31a)
Значение
притежателят, притежателя, мн. притежатели, м. Човек, който притежава нещо; собственик.
Синоними
Грешни изписвания (7)
- претежател
- претежатил
- претижател
- претижатил
- притежатил
- притижател
- притижатил
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | при-те-жа-тел | |
|---|---|---|
| непълен член | при-те-жа-те-ля | |
| пълен член | при-те-жа-те-лят | |
| мн.ч. | при-те-жа-те-ли | |
| членувано | при-те-жа-те-ли-те | |
| бройна форма | при-те-жа-те-ли | |
| звателна форма | при-те-жа-те-лю | |