владѐтел
—
съществително име, мъжки род
(тип 31a)
Значение
владѐтелят, владѐтеля, мн. владѐтели, м. Остар. Лице, което управлява, държи властта.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- владетил
- влъдетел
- влъдетил
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | вла-де-тел | |
|---|---|---|
| непълен член | вла-де-те-ля | |
| пълен член | вла-де-те-лят | |
| мн.ч. | вла-де-те-ли | |
| членувано | вла-де-те-ли-те | |
| бройна форма | вла-де-те-ли | |
| звателна форма | вла-де-те-лю | |