самодържец

Речник на българския език

самодъ̀ржец съществително име, мъжки род (тип 8c) редактиране

Значение

мн. самодръжци, м. Остар. Монарх с неограничена власт.

Грешни изписвания (7)

  • самодържиц
  • самудържец
  • самудържиц
  • съмодържец
  • съмодържиц
  • съмудържец
  • съмудържиц

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. са-мо-дър-жец
непълен член са-мо-дър-же-ца
пълен член са-мо-дър-же-цът
мн.ч. са-мод-ръж-ци
членувано са-мод-ръж-ци-те
бройна форма са-мод-ръж-ци
звателна форма са-мо-дър-же-цо