тиранин

Речник на българския език

тира̀нин съществително име, мъжки род (тип 18) редактиране

Значение

мн. тира̀ни, м. Диктатор, потисник. Чужди тирани измъчват народа. Тиранин в семейството.

Грешни изписвания (3)

  • теранен
  • теранин
  • тиранен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ти-ра-нин
непълен член ти-ра-ни-на
пълен член ти-ра-ни-нът
мн.ч. ти-ра-ни
членувано ти-ра-ни-те
бройна форма ти-ра-ни
звателна форма ти-ра-ни-но