магнат

Речник на българския език

магна̀т съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. магна̀ти, м.
1. Едър собственик.
2. ист. През феодализма — крупен земевладелец, феодал.

Грешни изписвания (1)

  • мъгнат

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. маг-нат
непълен член маг-на-та
пълен член маг-на-тът
мн.ч. маг-на-ти
членувано маг-на-ти-те
бройна форма маг-на-та
звателна форма