цар

Речник на българския език

1. цар съществително име, мъжки род (тип 35a) редактиране

Значение

ца̀рят, ца̀ря, мн. царѐ, м.
1. Титла на монарх в България и Русия в миналото.
2. Владетел, който има такава титла.
3. Прен. Най-добър представител на определена група. Цар на животните е лъвът.
4. Прен.Човек, който най-добре владее някаква дейност; майстор. Цар на топката. Цар на комедията.
5. В шахмата — най-важната фигура, в защита на която се движат всички останали.
Бог високо, цар далеко.Разг. За подчертаване на ситуации, в които няма кой да помогне.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. цар
непълен член ца-ря
пълен член ца-рят
мн.ч. ца-ре
членувано ца-ре-те
бройна форма ца-ря
звателна форма ца-рю

2. Цар географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение