крал

Речник на българския език

1. крал съществително име, мъжки род (тип 35a) редактиране

Значение

кра̀лят, кра̀ля, мн. кралѐ, м.
1. Титла на монарх, както и лицето, което я носи.
2. Прен. Едър собственик, първи в някой отрасъл на промишлеността или търговията. Крал на автомобилите.
3. Прен. Най-изявен представител в някоя област или дейност. Кралят на рокмузиката. Крал на фокусите.
прил. кра̀лски, кра̀лска, кра̀лско, мн. кра̀лски. Кралски дворец. Кралски живот. Кралски обяд.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. крал
непълен член кра-ля
пълен член кра-лят
мн.ч. кра-ле
членувано кра-ле-те
бройна форма кра-ля
звателна форма кра-лю

2. крал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

крал е производна форма на крада (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. крал — мин. деят. св. прич. м. р.

крал е производна форма на крада (мин. деят. св. прич. м. р.).