къщовник

Речник на българския език

къщо̀вник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. къщо̀вници, м. Човек, който се грижи много за дома си. Той е голям къщовник, чисти, мете.

Грешни изписвания (7)

  • каштовнек
  • каштовник
  • кащовнек
  • кащовник
  • къштовнек
  • къштовник
  • къщовнек

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. къ-щов-ник
непълен член къ-щов-ни-ка
пълен член къ-щов-ни-кът
мн.ч. къ-щов-ни-ци
членувано къ-щов-ни-ци-те
бройна форма къ-щов-ни-ци
звателна форма къ-щов-ни-ко