прибран

Речник на българския език

1. прибра̀н прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

прибрана, прибрано, мн. прибрани, прил.
1. Скромен, тих. Прибран човек.
2. Който подрежда нещата си; спретнат, подреден.

Грешни изписвания (1)

  • пребран

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. приб-ран
непълен член приб-ра-ния
пълен член приб-ра-ни-ят
ж. р. приб-ра-на
членувано приб-ра-на-та
ср. р. приб-ра-но
членувано приб-ра-но-то
мн. ч. приб-ра-ни
членувано приб-ра-ни-те

2. прибран — мин. страд. прич. м. р.

прибран е производна форма на прибера (мин. страд. прич. м. р.).