спретнат

Речник на българския език

1. спрѐтнат прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

спретната, спретнато, мн. спретнати, прил. Който е облечен прилично, с вкус; стегнат, приличен. Спретнат ученик.нареч. спретнато. Обличам се спретнато.същ. спретнатост, спретнатостта, ж.

Грешни изписвания (1)

  • спретнът

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. спрет-нат
непълен член спрет-на-тия
пълен член спрет-на-ти-ят
ж. р. спрет-на-та
членувано спрет-на-та-та
ср. р. спрет-на-то
членувано спрет-на-то-то
мн. ч. спрет-на-ти
членувано спрет-на-ти-те

2. спретнат — сег. вр., 3 л., мн. ч.

спретнат е производна форма на спретна (сег. вр., 3 л., мн. ч.).

3. спретнат — мин. страд. прич. м. р.

спретнат е производна форма на спретна (мин. страд. прич. м. р.).