спретнатия

Речник на българския език

1. спретнатия — м. р. непълен член

спретнатия е производна форма на спретнат (м. р. непълен член).

2. спретнатия — мин. страд. прич. м. р. непълен член

спретнатия е производна форма на спретна (мин. страд. прич. м. р. непълен член).