шик

Речник на българския език

1. шик съществително име, мъжки род (тип 40a) редактиране

Значение

шѝкът, шѝка, само ед., м. Проява на вкус; елегантност, изящество. Видим шик.
прил. неизм. шик.
нареч. шик. Проявата му не е шик.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. шик
непълен член ши-ка
пълен член ши-кът
мн.ч.
членувано
бройна форма
звателна форма

2. шик наречие (тип 188) редактиране

Значение

шѝкът, шѝка, само ед., м. Проява на вкус; елегантност, изящество. Видим шик.
прил. неизм. шик.
нареч. шик. Проявата му не е шик.