екстравагантен

Речник на българския език

екстравага̀нтен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

екстравага̀нтна, екстравага̀нтно, мн. екстравага̀нтни, прил. Обикн. за облекло — който се разминава с общоприетото; твърде особен, странен, необичаен, причудлив. Екстравагантна рокля. Екстравагантна личност.
същ. екстравага̀нтност, екстравагантността̀, ж.

Грешни изписвания (15)

  • екстравагантин
  • екстравъгантен
  • екстравъгантин
  • екстръвагантен
  • екстръвагантин
  • екстръвъгантен
  • екстръвъгантин
  • икстравагантен
  • икстравагантин
  • икстравъгантен
  • икстравъгантин
  • икстръвагантен
  • икстръвагантин
  • икстръвъгантен
  • икстръвъгантин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ек-с-т-ра-ва-ган-тен
непълен член ек-с-т-ра-ва-ган-т-ния
пълен член ек-с-т-ра-ва-ган-т-ни-ят
ж. р. ек-с-т-ра-ва-ган-т-на
членувано ек-с-т-ра-ва-ган-т-на-та
ср. р. ек-с-т-ра-ва-ган-т-но
членувано ек-с-т-ра-ва-ган-т-но-то
мн. ч. ек-с-т-ра-ва-ган-т-ни
членувано ек-с-т-ра-ва-ган-т-ни-те