своеобра̀зен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
своеобразна, своеобразно, мн. своеобразни, прил.
1. Който се различава от другите; оригинален. Своеобразен човек.
2. Който по качествата си наподобява нещо. Тази книга е своеобразен пътеводител в историята. _ същ. своеобразност, своеобразността, ж. _ нареч. своеобразно.
1. Който се различава от другите; оригинален. Своеобразен човек.
2. Който по качествата си наподобява нещо. Тази книга е своеобразен пътеводител в историята. _ същ. своеобразност, своеобразността, ж. _ нареч. своеобразно.
Синоними
Грешни изписвания (15)
- своеобразин
- своеубразен
- своеубразин
- своиобразен
- своиобразин
- своиубразен
- своиубразин
- свуеобразен
- свуеобразин
- свуеубразен
- свуеубразин
- свуиобразен
- свуиобразин
- свуиубразен
- свуиубразин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | сво-е-об-ра-зен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | сво-е-об-раз-ния | ||
| пълен член | сво-е-об-раз-ни-ят | ||
| ж. р. | сво-е-об-раз-на | ||
| членувано | сво-е-об-раз-на-та | ||
| ср. р. | сво-е-об-раз-но | ||
| членувано | сво-е-об-раз-но-то | ||
| мн. ч. | сво-е-об-раз-ни | ||
| членувано | сво-е-об-раз-ни-те | ||