особня̀к
—
съществително име, мъжки род
(тип 14a)
Значение
мн. особня̀ци, м. Човек, който се държи различно от останалите, проявява странности.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- осубняк
- усобняк
- усубняк
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | особ-няк | |
|---|---|---|
| непълен член | особ-ня-ка | |
| пълен член | особ-ня-кът | |
| мн.ч. | особ-ня-ци | |
| членувано | особ-ня-ци-те | |
| бройна форма | особ-ня-ци | |
| звателна форма | особ-ня-ко | |