маниак

Речник на българския език

маниа̀к съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. маниа̀ци, м. Човек, обзет от някаква мания, с налудничави идеи.
прил. маниа̀чески, маниа̀ческа, маниа̀ческо, мн. маниа̀чески.
прил. маниа̀шки, маниа̀шка, маниа̀шко, мн. маниа̀шки.

Грешни изписвания (4)

  • манеак
  • мънеак
  • мъниак
  • манияк

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ма-ни-ак
непълен член ма-ни-а-ка
пълен член ма-ни-а-кът
мн.ч. ма-ни-а-ци
членувано ма-ни-а-ци-те
бройна форма ма-ни-а-ци
звателна форма ма-ни-а-ко