налу̀дничав
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
налу̀дничава, налу̀дничаво, мн. налу̀дничави, прил.
1. Който не е съвсем луд; смахнат, странен. Налудничав човек.
2. Прен. Твърде смел, оригинален, неочакван, странен. Налудничави идеи.
същ. налу̀дничавост, налудничавостта̀, ж.
1. Който не е съвсем луд; смахнат, странен. Налудничав човек.
2. Прен. Твърде смел, оригинален, неочакван, странен. Налудничави идеи.
същ. налу̀дничавост, налудничавостта̀, ж.
Синоними
Грешни изписвания (15)
- налуднечав
- налуднечъв
- налудничъв
- нълуднечав
- нълуднечъв
- нълудничав
- нълудничъв
- налуднечаф
- налуднечъф
- налудничаф
- налудничъф
- нълуднечаф
- нълуднечъф
- нълудничаф
- нълудничъф
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | на-луд-ни-чав | |
|---|---|---|---|
| непълен член | на-луд-ни-ча-вия | ||
| пълен член | на-луд-ни-ча-ви-ят | ||
| ж. р. | на-луд-ни-ча-ва | ||
| членувано | на-луд-ни-ча-ва-та | ||
| ср. р. | на-луд-ни-ча-во | ||
| членувано | на-луд-ни-ча-во-то | ||
| мн. ч. | на-луд-ни-ча-ви | ||
| членувано | на-луд-ни-ча-ви-те | ||