ненормален

Речник на българския език

ненорма̀лен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

ненорма̀лна, ненорма̀лно, мн. ненорма̀лни, прил.
1. Който не е нормален, отклонява се от нормата. Ненормална големина.
2. Който е душевно болен, психически неуравновесен.
3. Същ. Разг. Луд човек.

Грешни изписвания (7)

  • ненормалин
  • ненурмален
  • ненурмалин
  • нинормален
  • нинормалин
  • нинурмален
  • нинурмалин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. не-нор-ма-лен
непълен член не-нор-мал-ния
пълен член не-нор-мал-ни-ят
ж. р. не-нор-мал-на
членувано не-нор-мал-на-та
ср. р. не-нор-мал-но
членувано не-нор-мал-но-то
мн. ч. не-нор-мал-ни
членувано не-нор-мал-ни-те