умоповреден

Речник на българския език

умоповреден прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. умо-пов-ре-ден
непълен член умо-пов-ре-де-ния
пълен член умо-пов-ре-де-ни-ят
ж. р. умо-пов-ре-де-на
членувано умо-пов-ре-де-на-та
ср. р. умо-пов-ре-де-но
членувано умо-пов-ре-де-но-то
мн. ч. умо-пов-ре-де-ни
членувано умо-пов-ре-де-ни-те