побъркан

Речник на българския език

1. побъ̀ркан прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • побъркън
  • пубъркан
  • пубъркън

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. по-бър-кан
непълен член по-бър-ка-ния
пълен член по-бър-ка-ни-ят
ж. р. по-бър-ка-на
членувано по-бър-ка-на-та
ср. р. по-бър-ка-но
членувано по-бър-ка-но-то
мн. ч. по-бър-ка-ни
членувано по-бър-ка-ни-те

2. побъркан — мин. страд. прич. м. р.

побъркан е производна форма на побъркам (мин. страд. прич. м. р.).