щур

Речник на българския език

щур — прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

щу̀ра, щу̀ро, мн. щу̀ри, прил.
1. Който е безразсъден, неуравновесен, пернат. Той е малко щур.
2. Прен. Който е безумен, луд. Щуро събиране. Щур купон беше снощи.

Грешни изписвания (1)

  • штур

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. щур
непълен член щу-рия
пълен член щу-ри-ят
ж. р. щу-ра
членувано щу-ра-та
ср. р. щу-ро
членувано щу-ро-то
мн. ч. щу-ри
членувано щу-ри-те

Връзки