ударен

у̀дарна, у̀дарно, мн. у̀дарни, прил.
1. Който е свързан с нанасяне или получаване на удар (в 1 знач.). Ударни инструменти.
2. Който е свързан с нанасяне на решаващ удар (в 3 знач.). Ударна дивизия. Ударен час.
3. Остар. Който е първи при извършване на работа. Ударна бригада.
• Ударна вълна. — Спец. Разпространяваща се със свръхзвукова скорост преходна област, в която се увеличава рязко налягането и температурата на веществата и която възниква при взрив; може да поразява хора и животни и да разрушава.

---

уда̀рена, уда̀рено, мн. уда̀рени, прил.
1. Който е получил удар (в 1, 2 и 3 знач.).
2. Разг. Който е ранен или убит. Птицата е ударена, но не е убита.
3. Спец. В езикознанието — който е под ударение. Ударена сричка.
• Правя се на ударен. — Разг. Правя се, че не разбирам, защото не ми е изгодно.

у̀дарна, у̀дарно, мн. у̀дарни, прил.
1. Който е свързан с нанасяне или получаване на удар (в 1 знач.). Ударни инструменти.
2. Който е свързан с нанасяне на решаващ удар (в 3 знач.). Ударна дивизия. Ударен час.
3. Остар. Който е първи при извършване на работа. Ударна бригада.
• Ударна вълна. — Спец. Разпространяваща се със свръхзвукова скорост преходна област, в която се увеличава рязко налягането и температурата на веществата и която възниква при взрив; може да поразява хора и животни и да разрушава.

---

уда̀рена, уда̀рено, мн. уда̀рени, прил.
1. Който е получил удар (в 1, 2 и 3 знач.).
2. Разг. Който е ранен или убит. Птицата е ударена, но не е убита.
3. Спец. В езикознанието — който е под ударение. Ударена сричка.
• Правя се на ударен. — Разг. Правя се, че не разбирам, защото не ми е изгодно.