умопобъркан

Речник на българския език

1. умопобъ̀ркан прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • омопобъркан
  • омопобъркън
  • омопубъркан
  • омопубъркън
  • омупобъркан
  • омупобъркън
  • омупубъркан
  • омупубъркън
  • умопобъркън
  • умопубъркан
  • умопубъркън
  • умупобъркан
  • умупобъркън
  • умупубъркан
  • умупубъркън

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. умо-по-бър-кан
непълен член умо-по-бър-ка-ния
пълен член умо-по-бър-ка-ни-ят
ж. р. умо-по-бър-ка-на
членувано умо-по-бър-ка-на-та
ср. р. умо-по-бър-ка-но
членувано умо-по-бър-ка-но-то
мн. ч. умо-по-бър-ка-ни
членувано умо-по-бър-ка-ни-те

2. умопобъркан — мин. страд. прич. м. р.

умопобъркан е производна форма на умопобъркам (мин. страд. прич. м. р.).