фанатик

Речник на българския език

фанатѝк съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. фанатѝци, м. Човек, който проявява фанатизъм. Религиозен фанатик.

Грешни изписвания (3)

  • фанътик
  • фънатик
  • фънътик

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. фа-на-тик
непълен член фа-на-ти-ка
пълен член фа-на-ти-кът
мн.ч. фа-на-ти-ци
членувано фа-на-ти-ци-те
бройна форма фа-на-ти-ци
звателна форма фа-на-ти-ко