мърморко

Речник на българския език

мърмо̀рко съществително име, мъжки род (тип 40) редактиране

Значение

мн. мърмо̀рковци, м. Разг. Човек, който постоянно е недоволен и изразява това, като мърмори.

Грешни изписвания (3)

  • марморко
  • марморку
  • мърморку

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мър-мор-ко
непълен член мър-мор-ко-то
пълен член мър-мор-ко-то
мн.ч. мър-мор-ков-ци
членувано мър-мор-ков-ци-те
бройна форма мър-мор-ков-ци
звателна форма мър-мор-ко