развратен

Речник на българския език

1. развра̀тен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

развратна, развратно, мн. развратни, прил.
1. Който е отдаден на разврат. Развратен народ.
2. Който води, подтиква към разврат. Развратен филм.

Грешни изписвания (3)

  • развратин
  • ръзвратен
  • ръзвратин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. раз-в-ра-тен
непълен член раз-в-рат-ния
пълен член раз-в-рат-ни-ят
ж. р. раз-в-рат-на
членувано раз-в-рат-на-та
ср. р. раз-в-рат-но
членувано раз-в-рат-но-то
мн. ч. раз-в-рат-ни
членувано раз-в-рат-ни-те

2. развратен — мин. страд. прич. м. р.

развратен е производна форма на развратя (мин. страд. прич. м. р.).