циничен

Речник на българския език

цинѝчен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

цинѝчна, цинѝчно, мн. цинѝчни, прил.
1. Който проявява цинизъм, безсрамен. Циничен мъж.
2. Който съдържа цинизъм. Цинично изказване. Цинична усмивка.
нареч. цинѝчно.
същ. цинѝчност, циничността̀, ж.

Грешни изписвания (3)

  • ценичен
  • ценичин
  • циничин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ци-ни-чен
непълен член ци-нич-ния
пълен член ци-нич-ни-ят
ж. р. ци-нич-на
членувано ци-нич-на-та
ср. р. ци-нич-но
членувано ци-нич-но-то
мн. ч. ци-нич-ни
членувано ци-нич-ни-те