развален

Речник на българския език

1. развалѐн прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

развалена, развалено, мн. развалени, прил.
1. Разрушен, повреден. Развалена къща. Развален телевизор.
2. Прен. Покварен, развратен. Развален човек.
3. За език — неправилен, завален.

Грешни изписвания (3)

  • развълен
  • ръзвален
  • ръзвълен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. раз-ва-лен
непълен член раз-ва-ле-ния
пълен член раз-ва-ле-ни-ят
ж. р. раз-ва-ле-на
членувано раз-ва-ле-на-та
ср. р. раз-ва-ле-но
членувано раз-ва-ле-но-то
мн. ч. раз-ва-ле-ни
членувано раз-ва-ле-ни-те

2. развален — мин. страд. прич. м. р.

развален е производна форма на разваля (мин. страд. прич. м. р.).