1.
накърнѐн
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
накърнѐна, накърнѐно, мн. накърнѐни, прил. Който не е цял; с нарушена цялост, засегнат. Накърнена цялост. Накърнено достойнство.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- накарнен
- нъкарнен
- нъкърнен
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | на-кър-нен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | на-кър-не-ния | ||
| пълен член | на-кър-не-ни-ят | ||
| ж. р. | на-кър-не-на | ||
| членувано | на-кър-не-на-та | ||
| ср. р. | на-кър-не-но | ||
| членувано | на-кър-не-но-то | ||
| мн. ч. | на-кър-не-ни | ||
| членувано | на-кър-не-ни-те | ||
2. накърнен — мин. страд. прич. м. р.
накърнен е производна форма на накърня (мин. страд. прич. м. р.).