разваля

Речник на българския език

1. разваля̀ преходен глагол от свършен вид (тип 174tt) редактиране

Значение

развалиш, мин. св. развалих, мин. прич. развалил, св.вж. развалям.

Грешни изписвания (8)

  • развалйа
  • развалйъ
  • развълйа
  • развълйъ
  • ръзвалйа
  • ръзвалйъ
  • ръзвълйа
  • ръзвълйъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице раз-ва-ля раз-ва-лим
2 лице раз-ва-лиш раз-ва-ли-те
3 лице раз-ва-ли раз-ва-лят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице раз-ва-лих раз-ва-лих-ме
2 лице раз-ва-ли раз-ва-лих-те
3 лице раз-ва-ли раз-ва-ли-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице раз-ва-лях раз-ва-лях-ме
2 лице раз-ва-ле-ше раз-ва-лях-те
3 лице раз-ва-ле-ше раз-ва-ля-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице развалил съм развалила съм развалило съм развалили сме
2 лице развалил си развалила си развалило си развалили сте
3 лице развалил е развалила е развалило е развалили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях развалил бях развалила бях развалило бяхме развалили
2 лице беше развалил беше развалила беше развалило бяхте развалили
3 лице беше развалил беше развалила беше развалило бяха развалили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще разваля ще развалим
2 лице ще развалиш ще развалите
3 лице ще развали ще развалят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм развалил ще съм развалила ще съм развалило ще сме развалили
2 лице ще си развалил ще си развалила ще си развалило ще сте развалили
3 лице ще е развалил ще е развалила ще е развалило ще са развалили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да разваля щяхме да развалим
2 лице щеше да развалиш щяхте да развалите
3 лице щеше да развали щяха да развалят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм развалил щях да съм развалила щях да съм развалило щяхме да сме развалили
2 лице щеше да си развалил щеше да си развалила щеше да си развалило щяхте да сте развалили
3 лице щеше да е развалил щеше да е развалила щеше да е развалило щяха да са развалили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице развалял съм разваляла съм разваляло съм развалели сме
2 лице развалял си разваляла си разваляло си развалели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице развалил съм развалила съм развалило съм развалили сме
2 лице развалил си развалила си развалило си развалили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм развалил била съм развалила било съм развалило били сме развалили
2 лице бил си развалил била си развалила било си развалило били сте развалили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да разваля щяла съм да разваля щяло съм да разваля щели сме да развалим
2 лице щял си да развалиш щяла си да развалиш щяло си да развалиш щели сте да развалите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм развалил щяла съм да съм развалила щяло съм да съм развалило щели сме да сме развалили
2 лице щял си да си развалил щяла си да си развалила щяло си да си развалило щели сте да сте развалили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих развалил бих развалила бих развалило бихме развалили
2 лице би развалил би развалила би развалило бихте развалили
3 лице би развалил би развалила би развалило биха развалили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
раз-ва-ли раз-ва-ле-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род раз-ва-лен
непълен член раз-ва-ле-ния
пълен член раз-ва-ле-ни-ят
женски род раз-ва-ле-на
членувано раз-ва-ле-на-та
среден род раз-ва-ле-но
членувано раз-ва-ле-но-то
множествено число раз-ва-ле-ни
членувано раз-ва-ле-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-ва-лил
непълен член раз-ва-ли-лия
пълен член раз-ва-ли-ли-ят
женски род раз-ва-ли-ла
членувано раз-ва-ли-ла-та
среден род раз-ва-ли-ло
членувано раз-ва-ли-ло-то
множествено число раз-ва-ли-ли
членувано раз-ва-ли-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-ва-лял
женски род раз-ва-ля-ла
среден род раз-ва-ля-ло
множествено число раз-ва-ле-ли

2. разваля — сег. вр., 3 л., ед. ч.

разваля е производна форма на развалям (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. разваля — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

разваля е производна форма на развалям (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. разваля — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

разваля е производна форма на развалям (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).