развалял си

Речник на българския език

1. развалял си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

развалял си е производна форма на развалям (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. развалял си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

развалял си е производна форма на развалям (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. развалял си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

развалял си е производна форма на развалям (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

4. развалял си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

развалял си е производна форма на разваля (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).