разваляла

Речник на българския език

1. разваляла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разваляла е производна форма на развалям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. разваляла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разваляла е производна форма на развалям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. разваляла — мин. деят. св. прич. ж. р.

разваляла е производна форма на развалям (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. разваляла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

разваляла е производна форма на развалям (мин. деят. несв. прич. ж. р.).

5. разваляла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разваляла е производна форма на разваля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

6. разваляла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

разваляла е производна форма на разваля (мин. деят. несв. прич. ж. р.).