развалил е

Речник на българския език

1. развалил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

развалил е е производна форма на разваля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. развалил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

развалил е е производна форма на разваля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).