разваляло

Речник на българския език

1. разваляло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разваляло е производна форма на развалям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разваляло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разваляло е производна форма на развалям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. разваляло — мин. деят. св. прич. ср. р.

разваляло е производна форма на развалям (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. разваляло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разваляло е производна форма на развалям (мин. деят. несв. прич. ср. р.).

5. разваляло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разваляло е производна форма на разваля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

6. разваляло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разваляло е производна форма на разваля (мин. деят. несв. прич. ср. р.).