изхабен

Речник на българския език

1. изхабѐн прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • езхабен
  • езхъбен
  • изхъбен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. из-ха-бен
непълен член из-ха-бе-ния
пълен член из-ха-бе-ни-ят
ж. р. из-ха-бе-на
членувано из-ха-бе-на-та
ср. р. из-ха-бе-но
членувано из-ха-бе-но-то
мн. ч. из-ха-бе-ни
членувано из-ха-бе-ни-те

2. изхабен — мин. страд. прич. м. р.

изхабен е производна форма на изхабя (мин. страд. прич. м. р.).