1.
отвлѐчен
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
отвлѐчена, отвлѐчено, мн. отвлѐчени, прил.
1. Представен теоретически, в обобщение, далечен от сетивата; абстрактен. Отвлечена теория.
2. Чужд на реалността, не конкретен. Отвлечени разговори.
1. Представен теоретически, в обобщение, далечен от сетивата; абстрактен. Отвлечена теория.
2. Чужд на реалността, не конкретен. Отвлечени разговори.
Синоними
- завлечен, похитен, задигнат, грабнат, замъкнат, отнесен, отмъкнат
- абстрактен, утопичен, нереален, далеч от действителността, въображаем, имагинерен, фантастичен, фиктивен, измислен, метафизичен, идеалистичен, идеален, несъществуващ, недействителен, откъснат, невидим, неосезаем, предполагаем
- невъзможен, неприложим, неосъществим
- фигуративен, преносен
- обособен, разнороден
- нематериален, неуловим, неясен
- изхабен, изтъркан
- труден за разбиране, неразбираем
- умозрителен, спекулативен, идеен
Грешни изписвания (3)
- отвлечин
- утвлечен
- утвлечин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | от-в-ле-чен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | от-в-ле-че-ния | ||
| пълен член | от-в-ле-че-ни-ят | ||
| ж. р. | от-в-ле-че-на | ||
| членувано | от-в-ле-че-на-та | ||
| ср. р. | от-в-ле-че-но | ||
| членувано | от-в-ле-че-но-то | ||
| мн. ч. | от-в-ле-че-ни | ||
| членувано | от-в-ле-че-ни-те | ||
2. отвлечен — мин. страд. прич. м. р.
отвлечен е производна форма на отвлека (мин. страд. прич. м. р.).