обособен

Речник на българския език

1. обособѐн некласифицирана дума (тип 500) редактиране

Значение

обособѐна, обособѐно, мн. обособѐни, прил.
1. Който е отделен, изтъкнат.
2. Спец. В граматиката — интонационно, смислово и словоредно отделена част на изречението. Обособено определение.

Грешни изписвания (7)

  • обосубен
  • обусобен
  • обусубен
  • убособен
  • убосубен
  • убусобен
  • убусубен

2. обособен — мин. страд. прич. м. р.

обособен е производна форма на обособя (мин. страд. прич. м. р.).