оформен

Речник на българския език

1. офо̀рмен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • оформин
  • уформен
  • уформин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. офор-мен
непълен член офор-ме-ния
пълен член офор-ме-ни-ят
ж. р. офор-ме-на
членувано офор-ме-на-та
ср. р. офор-ме-но
членувано офор-ме-но-то
мн. ч. офор-ме-ни
членувано офор-ме-ни-те

2. оформен — мин. страд. прич. м. р.

оформен е производна форма на оформя (мин. страд. прич. м. р.).