завършен

Речник на българския език

1. завъ̀ршен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

завъ̀ршена, завъ̀ршено, мн. завъ̀ршени, прил. Който е доведен до своя край, изпълнен е напълно. Романът е завършен. Завършен вид.//същ. завъ̀ршеност, завършеността̀, ж.

Грешни изписвания (3)

  • завършин
  • зъвършен
  • зъвършин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. за-вър-шен
непълен член за-вър-ше-ния
пълен член за-вър-ше-ни-ят
ж. р. за-вър-ше-на
членувано за-вър-ше-на-та
ср. р. за-вър-ше-но
членувано за-вър-ше-но-то
мн. ч. за-вър-ше-ни
членувано за-вър-ше-ни-те

2. завършен — мин. страд. прич. м. р.

завършен е производна форма на завърша (мин. страд. прич. м. р.).