завършеното

Речник на българския език

1. завършеното — ср. р. членувано

завършеното е производна форма на завършен (ср. р. членувано).

2. завършеното — мин. страд. прич. ср. р. членувано

завършеното е производна форма на завърша (мин. страд. прич. ср. р. членувано).