комплектен

Речник на българския език

комплѐктен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • комплектин
  • кумплектен
  • кумплектин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ком-п-лек-тен
непълен член ком-п-лек-т-ния
пълен член ком-п-лек-т-ни-ят
ж. р. ком-п-лек-т-на
членувано ком-п-лек-т-на-та
ср. р. ком-п-лек-т-но
членувано ком-п-лек-т-но-то
мн. ч. ком-п-лек-т-ни
членувано ком-п-лек-т-ни-те