цял

ця̀ла, ця̀ло, мн. цѐли, прил.
1. От който не е отделено нищо; ненакърнен. И вълкът сит, и агнето цяло.
2. Който е в пълния си размер, без остатък. Целият клас мълчеше. Изпих цяла чаша мляко.
3. Който е невредим, ненарушен. Вазата падна, но остана цяла.
4. Който продължава определено време без прекъсване. Учих цяла нощ.
5. Истински, същински. Това е цяло нещастие.
6. Значителен, голям. Цяла глупост направих.
• Цяло число. — Спец. В математиката — число, което е съставено от пълни единици, а не от дроби.
• Цял свят. — Всички.
• С цяло гърло (викам, пея, смея се). — Много силно, колкото мога.
• С цялото си сърце. — Много искрено, прочувствено.