пределен

Речник на българския език

предѐлен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

пределна, пределно, мн. пределни, прил.
1. Който бележи предел. Пределна точка.
2. Който достига до крайна степен. Пределна чистота.

Грешни изписвания (3)

  • пределин
  • приделен
  • приделин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. пре-де-лен
непълен член пре-дел-ния
пълен член пре-дел-ни-ят
ж. р. пре-дел-на
членувано пре-дел-на-та
ср. р. пре-дел-но
членувано пре-дел-но-то
мн. ч. пре-дел-ни
членувано пре-дел-ни-те